Бившият старши съветник на председателя на Hellenic Gaming Commission предупреждава, че защитата на потребителите и борбата с незаконните оператори трябва да вървят заедно с условия, които запазват лицензирания пазар конкурентен и привлекателен за играчите
Колко строга е една хазартна регулация не е непременно най-важният въпрос. По-същественият е къде отиват играчите след нейното въвеждане.
Това е една от основните тези, които Leonidas Karakidis поставя в интервю за InfoCons, публикувано на 24 август 2026 г. и посветено на регулирането на хазарта в Гърция и на Балканите.
Karakidis е специалист по регулации и публични отношения с международен опит в надзора върху хазартния сектор, финансовата регулация и трансграничното регулаторно съответствие. Между 2021 и 2025 г. той е Senior Adviser to the President of the Hellenic Gaming Commission. Днес не представлява гръцкия регулатор, затова позициите му трябва да бъдат разглеждани като независима експертна гледна точка, а не като официална позиция на HGC.
Основният му аргумент е, че защитата на потребителите, ограничаването на незаконния сектор и конкурентоспособността на лицензирания пазар не трябва да бъдат разглеждани като отделни или противоположни цели.
В разговора с InfoCons Karakidis обръща внимание на риска прекомерните рестриктивни правила да произведат обратен ефект. Ако регулираният продукт стане значително по-малко достъпен или привлекателен, част от потребителите могат да се насочат към нелицензирани платформи, които не прилагат същите ограничения.
Той поставя този риск и в контекста на данъчното облагане на печалбите на играчите. По-високото данъчно натоварване може да изглежда като пряк фискален инструмент, но ако намали достатъчно силно стойността на легалното предложение за потребителя, може да създаде допълнителен стимул част от търсенето да се премести към нелицензирания пазар.
Това поставя задържането и насочването на играчите към легалния пазар – channelisation – сред най-практичните критерии за оценка на една регулаторна система.
Правилата могат да бъдат по-строги, изискванията към операторите по-високи, а ограниченията повече. Но ако резултатът е част от търсенето да напусне лицензирания сектор, възниква друг проблем: защитата на потребителите може формално да се засилва, докато реалният брой играчи, до които тази защита достига, намалява.
В този смисъл channelisation показва каква част от реалната хазартна активност остава в средата, в която могат да действат лицензирането, отговорната игра, AML контролът, данъчното облагане и правоприлагането.
Тезата има пряко значение за Балканите, където едновременно се променят данъчното облагане, рекламните ограничения, достъпът до физическия пазар и механизмите срещу незаконните оператори. Инструментите са различни, но оценката им преминава през сходен въпрос: задържат ли търсенето в лицензирания сектор, или пренасочват част от него към среда без регулаторен контрол?
Същият въпрос вече присъства и в регионалния индустриален разговор. Филип Желавич от HUPIS поставя акцент върху риска прекомерната регулация да изтласква потребители извън лицензирания сектор, а Милош Лалевич от GPIS Montenegro разглежда силния легален пазар като средата, в която отговорната игра, данъчното облагане и правоприлагането могат реално да работят.
Тези теми стоят и зад подготвяния Balkan Gaming Policy Roundtable на Balkan Gaming Federation, който трябва да събере национални асоциации, регулатори и експерти около незаконния пазар, правоприлагането и по-структурирания регионален регулаторен диалог.
Karakidis добавя към този разговор независима експертна гледна точка, подкрепена от опита му в Hellenic Gaming Commission. Независимо дали една намеса е данъчна, ограничителна или насочена към правоприлагането, броят на въведените мерки сам по себе си не показва дали по-голям дял от реалната активност остава в лицензирания сектор.
В интервюто той поставя и по-широкия въпрос за изкуствения интелект, криптовалутите, новите платежни методи, наблюдението на транзакциите и онлайн рекламата, както и необходимостта от по-тясно сътрудничество между националните регулатори.
Това е особено важно за пазар, който все по-трудно може да бъде контролиран само в национални граници. Нелицензиран оператор може да достига до играчи в една държава, да използва платежна или технологична инфраструктура в друга и да привлича потребители чрез социални мрежи, реклама или афилиейт канали, които местният регулатор не може да контролира самостоятелно.
Именно тук тезата на Karakidis става особено релевантна за Балканите: как да се засилва защитата на потребителите, без едновременно да се отслабва способността на регулирания пазар да задържи играчите в средата, в която тази защита действително съществува.
За регион, в който данъчното облагане, рекламните ограничения, достъпът до пазара и действията срещу незаконните оператори се променят едновременно, това постепенно се превръща в един от ключовите тестове за различните регулаторни модели:
не само колко строго регулират, а колко успешно задържат играчите и финансовите потоци в легалния пазар, където контролът може реално да действа.




